В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите.
Подхвърля ги на пода и ги тъпче.
А пода леко се пропуква.
И в дупките едва едва аз бавно съзерцавам нещо - измамна дяволска жена.
С примамливо спокойствие излиза
Обречена е, виждам
на дързост, но и самота.
Приижда тихо, влачейки си съществото ...