Jul 15, 2011, 11:45 AM

Бяла чайка 

  Poetry » Other
935 0 2
Стои, стои на върха на скалата
със шепи разпиляна мозайка
и събира, събира цвета на зората,
с душата си на бяла чайка.
Върви, върви под крайбрежна дъга,
с нежни очи, като от росна лайка,
и стъпките сякаш навяват тъга
в душата ù на бяла чайка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Random works
: ??:??