"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе.
За глътка въздух борба видя
и с крилете си вятър към мен повя.
Кацна на жицата, после до мен,
със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен.
Със слюнка от човка лепя всяка рана,
в паника аз дърпах се да стана,
съзря мястото откъдето най-много болка шурти,
където и вълшебен конец не държи.
Отскубна от себе си пера,
знаейки, че само пуловер от нежност ще даде топлина.
Любовта ме тежко в тялото прободи,
като от спукано гърне, изливаше се от мен живeца да си ходи,
в миг преди да рухнат в мен последните опори,
да рече да долети асът на магията и надеждата, който мракът пори.
Птицата жадувана повече от хляб,
от стари, пораснали, малка челяд,
която с ято не иде,
а да я хванеш на разходка: чудо, щастие е,
а тя на две педи и по-близо шава пред моето лице,
да се питаш истина, видение или мираж около мен крачи по нозе.
Чула историята на моята сърдечна клетва,
лястовицата наложи и последното си пернато листо в саможертва.
Усетил как ритъмът в гърди се възстанови,
скочих да помагам на спасителката си,
мислех си:пулсът забавяше в теб,
но не ще се предам, хората имат нужда от твоя вълшебен полет.
Дълго я лекувах, мина се пролет, лято, есен, втора зима,
започна да расте бляскавата й перушина.
На бяла и чиста снежинка цвета си върна,
уших ù да се сгрява чифт терлици, с тях бе като малка красива балерина.
Настана време, събра сили,
погледите ни влага замъгли ги.
С души по-богати,
прегърнахме се, после целувка, разделихме се в приятелски захвати.
Не събу преждата, заедно с нея от прозореца се спусна,
спираловидна следа остави, блесна като звезда огромна.
Бяла лястовица виждал ли си по терлици?
Тя е тази, която Бог избра за да напомня,
че подир любовта търчи втора, макар болка по средата да има...
2015г.
третият
Поздрави!