"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе.
За глътка въздух борба видя
и с крилете си вятър към мен повя.
Кацна на жицата, после до мен,
със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен.
Със слюнка от човка лепя всяка рана,
в паника аз дърпах се да стана,
съзря мястото откъдето най-много болка шурти,
където и вълшебен конец не държи.
Отскубна от себе си пера, ...