Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче,
и последната звездичка от небето да угасне!
Лястовичке бяла, кажи му да не ме забравя - обичта ми е голяма,
във душата ми остава споменът, че бяхме двама.
Болката е лед и пред него се стопява,
надеждата е лек, но малцина я даряват.
Как да вярвам в нещо безсилно да си върна,
на крачка съм отново назад да се обърна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up