Б Я Л А Л Я С Т О В И Ч К А С Ъ С З Е Л Е Н И О Ч И
_________________________________________________________
Бяла Лястовичке моя... Със смарагдовозелени очи.
Открадна Сърцето ми. И в тъмното нанейде отлетя.
Надявах се да останеш. Без причина – хей така.
Днес. Утре. Сега... И завинаги! Млада. Непокорна. Бяла.
Толкова те исках. Ако не заради набръчканата ми Душа.
То поне... Защото под ризата ми на топло бе долетяла.
Във гърдите ми свила своето първо вълшебно гнездо.
Със дъх ти нашепвах тайни, омайно красиви слова.
А ти ме давеше във зелена злачност от разтопени въглени.
И цяла облята от някаква тиха, кехлибарена светлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up