Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло.
В бяло е облякла старото си тяло.
С бял венец ги среща старата кокетка –
девствено момиче с пухкава наметка.
Спират удивени белите „войници”.
Влюбено прегръщат младата „девица".
Лягат укротени до гръдта ù снежна,
с хубост победени в тази битка нежна.