Feb 18, 2009, 9:29 AM

Бяла нощ 

  Poetry » Other
475 0 2

 


БЯЛА НОЩ



Зимата се върна.
Пада от небето
тих и бавен сняг
и целувайки земята
се стопява...
Самата вечност -
бяла и студена,
вали от небето.
И сред танцуващи
снежинки ненадейно
срещнах изгарящ
поглед... стопих се
като палава снежинка
танцуваща с огъня...
Пулсът ми кънти
в бялата тишина...
Плавният валеж
смути
пролетният сън
на природата.
Дърветата
ни замерят
с шепи
мокър сняг.


Мълчаливо вървим
по-тихи от снега
в прегръдката
на бялата нощ...
в прегръдката
на самата вечност...

 

 

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??