Бяла приказка
БЯЛА ПРИКАЗКА
Моя бяла и нежна одежда
изтъкана с най-чистата вълна,
вплела в себе си любов и надежди
в силуета на сянката тъмна.
Нежна ласка от тебе навява -
сгушен спомен на топъл уют...
Тиха вечер е - вятър повява,
бавно стеле се нощния студ.
Но защо ли на мен ми е леко
и усмихвам се сам на това,
че в живота сега и навеки
ти ме галиш и топлиш в нощта.
Бяла приказка, вплела мечтите,
притаила поредния дъх -
възродила на спомени дните,
на гора, на одежда и мъх...
От далеко при тебе се връщам,
бяла приказна, нежна омая..
Ровя с пръсти... и пак те прегръщам... -
С теб да бъда сега... и до края.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравеления, Зари! Хареса ми твоята бяла приказка! Много! Нека остане такава до края!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
сгушен спомен на топъл уют."
Хубав нежно-бял стих!