Белота в душата ми се стеле,
бяло - като зимата навън,
откакто няма те до мене,
замина си със теб и моят сън.
Пустота единствено остана
на мястото ти в моето сърце,
празнота, а дупката голяма...
не мога да забравя топлите ръце.
Единстввено в прегръдката ти нежна
изплувах от унеса си бял,
сега разстила се безбрежна
болката - плътен бял воал. ...