Бяла мома бяло платно тъкала
и с душа си на Богу думала.
Бяла мома бяло платно изтъкала
денем и нощем за момъка си свиден.
Насън и наяве викала го сякаш орлица
да прелети през поляни и планини.
Бяла мома бяла риза изтъкала,
колосала платно с момински сълзи...
Бяла мома на момъка си облякла
Богородично платно
и ореол - път като Витлеемска здезда,
да му блести.