Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен,
или си тръгнал гневен и обиден.
Беснее оттогава в мен пороят,
до край изринал райските градини.
Да можех лесно всичко да забравя -
безумството, в което си ме давил,
постелята на август от тинтява,
която на страстта покой не дава, ...