Dec 28, 2010, 2:49 PM

Бялата жена 

  Poetry » Landscape
854 0 2

Бялата жена, дошла от Ниагара,

сега е тук да гледа снегопада.

Какво да види? Заледена мелба,

покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.

И пак пътува с тази таратайка –

купила си я, едва ли не – от малка.

Стовари си хобота до имота на Европа.

Закова си пейка.

Поля замръзналата почва с лейка.

Изгледа смокинята отгоре до долу.

Ревнуваше от градинаря, че са я

закопали надълбоко.

Пръстите ù шават

да намерят стъкълцата –

нейните... и на шамана.

 

28.12.2010г.

 

 

© Кристиан Неделчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??