sanibani (Анка Александрова)
39 9
Jan 8, 2010, 10:06 PM

Бялата Къща 

  Poetry » Other
848 0 3

Чака ме бялата къща,

чака ме нашият двор,

да се завърна напролет

                            с птиците

под родната стряха

                            на нашия дом.

Заключена, къщата самотна

                            скърби,

заобиколена от бурени,

                            хмел и треви.

Ключът, с който вратата

                            заключих,

често в ръка го държа, 

и стари спомени в главата 

                             нахлуват,

изпълнени с мъка, радост

                              сълзи.

Ще се завърна с птиците

                              от юг, 

под бялата стряха на родния

                               дом.

Уморена на изгнилата 

                               пейка ще седна,

и настръхнала, тихите

                               стъпки

на мама ще чакам да чуя,

а татко дърва да сече.

Но ключа в ръка го 

                               държа

и празна отдавна е 

                               бялата къща,

запазила спомените

на отминали дни.


© Анка Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??