May 15, 2016, 11:54 AM

Бялата люлка 

  Poetry » Civilian
366 0 0
Бялата люлка
Аромат на разцъфтял салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар.
Усмихваш се на спомена
и мигът те люлее на клоните си.
Тихият ветрец възседнал бялата люлка
гальовно те поема на своята длан.
Изтръпваш!
А тръпката те води към изгрева, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??