Аромат на разцъфнал салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар.
Усмихва се на спомена
и мигът те люлее на клоните си.
Тихият ветрец възседнал бялата люлка
гальовно те поема на своите длани.
Изтръпваш!
А тръпката те води към изгрева,
към залеза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up