Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването дълго и полека
вградила бе в черупката си страст
и с пръсти някой пипне ли седефа,
на бялата магия идва час.
Разтваря се и перлите проблясват,
прииждат в нея морските вълни;
на чайките и гларусите крясък
от рупора на мидата звъни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up