Бяло
Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.
Ах, времето светло колко е вяло и
колко е скучно, колко е трудно
да се усмихнеш. Че толкоз е мудно
и сънено времето – пак бяло.
Сняг... и мъгла, и бледичко слънце,
което едвам се опитва да мине
през облаци бели и бяло небе,
като някое замръзнало старо море
без вълни, без движение мъничко даже,
няма друго какво да се каже – сняг. ...