Jan 7, 2015, 9:29 PM  

Бяло и черно 

  Poetry » Other
555 0 4

Бяло и чернo


Градът облече зимните одежди

и днес сияе тих, свенлив и бял.

Като в приказка ме той повежда

по снега незнайно закъснял.

 

Едно момиче очите ми погали

с нежния си профил и русите коси,

наблизо гълъби в клоните заспали,

от шума трамваен  литнаха в зори.

 

Клошар неволята в каручка бута,

от якето му пух на стръкове наднича.

Заради снега ли в стъпките се лута?!

На оскубан тъжен ангел той прилича.

 

Какво ли виждат очите му сега?

Света за всеки е различна сцена.

Дано поне една мъничка мечта

върви до него в утрото студено.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??