Aug 17, 2011, 12:33 AM

Бяло начало 

  Poetry » Love
599 0 7

Пак сама си задъхвам живота.

Все по бели коне се ветрея.

Сякаш аз ще измисля доброто

и сред триста луни ще изгрея.

 

Обичта, дето взимам от тебе,

много свидно я пазя в душата.

Ала давам, на обич съм щедра.

И какво, че изплаквам цената

 

на мечти, подарени на халос?

И че с тях си купувам безсъние.

Обичта ти ме багри днес в бяло

и съм силна от изгрев до мръкване.

 

Затова остани моят извор,

този  дето ми дава начало.

А когато при теб се пречистя,

моят свят ще изгрее във бяло.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз не ща да се губя сред Дребното...
    Аз не ща само в стих да те тача!
    Днес те искам! Днес си Потребна!
    А във Рая, не искам да плача...
    Зем.
    Знаеш ли, след хубав стих, след хубаов филм, след хубав роман си плача... Забравихме да плачем, Дани! Днес си поплаках щото всичко е от Зем за данигалери, не от Красимир Дяков за Д-р Йорданка Господинова!
  • Бяла феерия!
  • Бяло да ти е
  • !!! Адмирации!!!
  • Аязмото всеки си го търси, Дани.Ти си от Станимака, знаеш къде е "Рибената църква", иди там и виж има ли рибки, пък който ще да си дърпа ъгълчето на окото и да вика:"-Тук корабчета плуват, ли?!"
  • Разбира се, че ще измислиш доброто обичайки!
    И си силна, защото който може да дава щедро обич, той и получава!
    Да ти бъде обич, заслужаваш я!
  • Не спирам да се възхищавам. Много е красиво!
Random works
: ??:??