То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът
като бъчва, напълнена с някакво вкиснато вино.
И колите гланцираха с гуми студения път
от нюанса на мръсното бяло до мъртвото синьо.
Залюля се перото. Полегна под жълтия фар –
светофарът се спря на граничната своя боичка.
Претъркули короната звездна на мишия цар
възкресеният топъл каданс на сърцата на всички. ...