Jun 5, 2013, 3:04 PM

Бяло утро (Прегръдката на стиховете) 

  Poetry » Love
572 0 0
Ти ме чакаш - претворила самотата
в пустиня от небесни сетива...
и пристъпваш, плахо, по път обратен
и не чуваш - викам те: Ела!
Малко късче се отронва от дървото -
листо в дланта ти да се приюти,
от чувствата взаимни при теб то
дошло е, и да ме съхрани...!
Пристъпва мрак - бездушната постеля
на наранени птици и сълзи,
не чакаш, вече, аз да те намеря,
но за мен ти през съня си погледни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Random works
: ??:??