Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко.
Ангелско, невинно, неизплакало
ни една сълза, опиянена
от спомени за душа опустошена.
Бяло, в опаковка подредена,
в грамажи, стиковани за мене,
и обещание за изгубено нормално,
и зачертаване на депресивното печално.
Но съм дете на пъстри синева,
не виждам и не чувам в белота,
не зная ден, ни повей, ни посока,
неплуваща, се давя във дълбокото
на белоснежната невинностна лавина.
Аз тази стая тихо ще отмина,
и тази чистота във хапче бяло.
Нека съм луда. В цветове съм засияла
и без със пороци аз да се окича,
без да рисувам драми за обречени обичания,
без да дишам в сълзи и в истерия да се смея,
в графика, без амплитуди, няма да живея.

07.12.2012г.
гр. Сопот