В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави...
Доброволен роболепник...без душа...
Търсиш му рая, но все нещо те тегли към ада...
Трудно е като знаеш лесното и десет заповеди за грях...
Но това е титла за цял живот, с корона от тръни..
Сам в своята голгота....
Разпънат, но е между твоите мисли, а чужди апотеози...
Спасение има, избери бялото в теб...
© Мария Чонкова All rights reserved.
Но это пожизненный титул, с венцом из терна
Один на своей Голгофе...
Распятый твоими мыслями над апофиоза бездной
Спасение есть, найди в себе светлое что-то…