Бъдеще... след татко...

Sep 24, 2007, 4:32 PM

Poetry

892 0 37

Думи без звук
в огледалото без образ,
захвърлям гневно аз,
отчаяна до изнемога...
Какво да търся вече,
спомените били вечни...
Друго е - Човекът,
да ти заговори той насреща...
А то какво? -
Буци пръст,
а под пръстта?... не виждам.
Там не лежи човек, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Бъдеще... след татко...

Want to read more?

Random works