May 4, 2008, 11:42 AM

Бъдещето на поета 

  Poetry » Phylosophy
563 0 10

Бъдещето на поета

 

Да пиша вечер е тъй сладко,

че няма веч’ покой за мен.

Да търся словото ти, Татко –

това е моят дан за Теб.

 

Умея да чета и пиша

със символите на стиха.

Науча ли се и да дишам,

ще променя напред света.

 

След тази битка тъй коварна,

ме чака сладкият покой,

докле наточа меча жаден

и вляза в новия си бой.

 

Там римите не ще помагат,

ще има нови суети.

Там ще живея и ще махам,

докле ме чуеш, Татко, ти.

 

Това е, Боже, моят начин

да търся пътя си към Теб -

той крив е, пълен с неудачи –

досущ кат’ младия поет.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??