Бъди до мен

Jan 22, 2012, 3:01 PM

Poetry » Love

976 0 5

За тебе са безсънните ми нощи,
за теб се будя тихо в късен час.
За тебе плача някак скрито още,
очаквам те и само страдам аз.

Не ме видя, дори не ме усети,
не ме почувства в дланите си ти.
Аз ще издигна любовта в небето
и със звездите тя ще запламти.

А колко малко ни е нужно само
и колко много мога да ти дам.
Ръка сложи на женското ми рамо,
а аз ще събера света във длан.

Подай искра и огън ще запалим.
Подай ми капка, извор ще изври.
Подай ми малко, нека да остане
една любов и в сетните ни дни.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-01-22T21:09:01+02:00

Хубаво!
Поздрав, Снежина!
LadySJ (Снежина Айдарова)

2012-01-22T16:01:49+02:00

Благодаря ви!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-22T15:15:36+02:00

Темата е толкова амортизирана, сюжетът толкова познат и често разработван, че е много трудно да се каже нещо ново или поне по нов начин. Но поетичното усещане е налице, емоцията, която е сърцевината на лириката, се усеща, владеенето на ритмиката и римния строеж е на добро ниво. Може би успехът е на крачка...
Zodiac-Samokov (Емилия Борисова)

2012-01-22T15:15:03+02:00

"Подай искра и огън ще запалим.
Подай ми капка, извор ще изври."
doreto66 (Дора Павлова)

2012-01-22T15:02:34+02:00

хубав (много познат ми) текст