Бях с него... Не допускаше, нали,
безценното ти его да погазя?!
Защо тогава толкова боли?!
Защо тогава толкова се мразя?!
Нали поисках теб да нараня?!
(А в сЪлзи по лицето ми се стичат...)
Нима отново себе си виня?! -
Сто пъти изкрещях "Не те обичам"!
Сто пъти се заклех да не простя...
Жадувах да те видя на колене...
Заспивах с мисълта да отмъстя...
Мечтаех си да страдаш! (като мене...)
По дяволите! Пак си ми в ума!
Бъди проклет! За хиляди години!
Със него бях... Убивам се сама!
(А просто се надявах да ми мине...)
© Мариела Челебиева All rights reserved.
(А просто се надявах да ми мине...)
Силно и страстно! Как добре те разбирам...