В душа разнищена – ранена,
един копнеж нестихващ тлей,
надежда сетна – несломена,
проблясва и светлей…
Далеч прокудено в чужбина,
от злобата на зли мъже,
за свидната ни татковина
тъгува моето сърце.
Милее планините сини
и горда Стара планина,
и тучно китните градини
навред – Тракийска низина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up