БюНе си клошарка, ти си хубавица,

ала робиня все си на тирани.

Как издържаш, моя мъченице,

с тези гнойни, нечовешки рани?

И до кога съдбата ще решават,

ония, дето белези оставят?

Купуват те, използват и продават...

Те друго не умеят и да правят.

Лечители явяват се, но жалки.

Едно лекуват, друго причиняват.

Едните, те приеха за другарка,

с която и до днес се забавляват.

А други ти отнемат красотата,

диктуват как да дишаш и живееш.

Един не ти предписа свободата,

с която само, ти ще оцелееш.

И тия ще плячкосват и изчезнат,

а други ще предложат изцеление...

А ти си, мила моя, ненагледна.

За мен си, мила, нежно вдъхновение.