Българийо, за тебе те умряха*
Знам, не ме четете мене...
но знайте аз ще продължа!
Да пиша, макар да зная,
не са за вас любимите слова.
Тъжно е, когато всичките нехаем.
И бяла лястовица крие се в комин
дано не бъде забелязана се моли...
след нея тръгват време и екран.
А новините бълват все едно
добре сме ...що се сърдите не знаят...
Позволиха ви да бягате от тук...
защо се мотате се питат?
Днес срещнах любовта...
тя бе дебела, една такава
сочна, като грях, увиснала като
мечта на земя осиротяла
но заселена от вяра на врага.
Бе тъмна нощ, звезди не
виждат се в небето...
тогава глас се извеси
Народе събуди се, не виждаш ли
че гинеш, чезнеш ти.
________________________
* - Иван Вазов ("Сливница,,)
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приятелю,когато този глас се извисява всички вече са заспали или най малкото се правят на такива!
-
Свалям шапка!!!Малцина са тези като теб ,мила...Марианка ,Благодаря!
Знам че светът е мрачен и на всички им е писнало от това...но ако не говорим за това и ако го оставим то руши нас и ни очуждава!
А това найстина е жалко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
