Корав е Българинът корав

Но напоследък малко е болнав

Защото всичко вече го боли

И въпреки това търпи

Не може повече така

Да карат своите деца

Зад границата хляба да изкарват

И във лъжите на политиците да вярват

Да се моли за хляба си насъщен

Да е все така намръщен

Да е роб в собствената си страна

Да работи само за една храна

Стига толкова „Другари”

Вече всеки се опари

А търпилото ни свърши

А пък доверието скърши

Корав е Българинът  корав

Затова показва нрав

На целия свят ще покаже

И за пореден път ще смаже

Робството и геноцида

Ще покаже неговата сила

Ще окачи поредната си обеца

Носеща отново свобода