Mar 3, 2019, 8:00 PM

България е жива 

  Poetry » Civilian, Other
575 0 0
Танцуват нестинарки луннобели,
душата ми превръщат във жарава
и парят спомените неизтлели
за първа севда. Влюбено припява
мома, понесла менци и не трае
да срещне с китка либе на чешмата.
Война е. Майка за сина ридае
и сякаш камъни валят в земята.
Земя, която помни Аспарух
и Левски е оплакала обесен,
земя на дядо и на моя внук
и смисъл на живота ми нелесен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??