Българийо 

Недей изпраща поетите си на война,

защото теб обичат и за теб ще умрат!

И тогава в народа ти ще се появи тъга,

но със стиховете си ще останат всякога.

За теб Българийо умряха много твои поети,

скромни хора, българи понякога и напети.

Умряха гордо, загинаха за твоята свобода,

бориха се за теб, умряха с гордо вдигната глава!

Къде са твойте герой Българийо, синовете ти сега,

дори и някои твои поети наведоха своята глава!

В душите на българите ти има мъка и голяма тъга,

изчезнаха и усмивките по красивите им лица.

Погледни майко Българийо синовете си в очи,

за славната си история ти им разкажи, припомни

и те отново ще вдигнат горди своята глава,

ще продължат борбата си с врага на родината!

И поетите ти ще се събудят, ще се вразумят,

те са твоята душа и душата на твоя народ!

Със словото си ще протестират, ще възразят,

а народа ти ще строши веригите, тежкия хомот!