Красива като пролет волнокрила,
не я сломиха бури и беди,
безстрашна, дръзка, обичлива,
с крехката си нежност победи.
Косите и камшици правеха,
кощунстваха над бялата и плът,
децата й невинни в Арда давеха,
потече алена реката в кръв.
Без жал избождаха очите й черни,
зли османски бейове, паши,
посичаха ръцете, птици нежни,
но вярата й стигна за да я теши. ...