Бюфетът на село е пълен със спомени!
Тръпнат витрини от минал млад смях,
където сред дребни дечица усмихнати
кипял е животът за всеки от тях.
Запазена още, макар и олющена,
е бяла боята - от детски ръце:
от влака и кончето, малките пръстчета...
От пълно с палавост сърчице!
Минало, спомени... Можеш ли, Минало,
да се завърнеш отново сега -
да съживиш дните, щастливите,
а Зимата да замениш с Пролетта!?
© Петя Кръстева All rights reserved.
Доче, тук съм, ама нямам Муз/а! Пуснах я да си почине, и я чакам се върне!