Препича слънцето на мойта синя пролет
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка,
следобеда ме с радост приюти!
Със галеник изглежда, че ме сбърка,
а мене грешката ме възхити!
В алеята са майките с колички...
От въздуха и бебетата спят!
Доволни са, усмихнати са всички,
Не се дошли за пръв път в този кът!
18.05.2012г. София
© Христо Славов All rights reserved.