Вдън сърцето си, надълбоко
те закътах, за да не болиш,
и дори и да си нависоко,
пак те искам, мой копнеж и стих.
И дори от дявола по-лоша,
и дори и сляпа от тъга,
във душата ти ще пусна котва
и ще си отида след смъртта.
И да онемеят всички ноти,
да потъне всичко във тъма,
малката светулка като спомен
ще те връща пак при мен в съня.