Apr 3, 2014, 11:04 AM

* * * 

  Poetry » Love
5.0 / 1
640 0 1

 

 

Вдън сърцето си, надълбоко

те закътах, за да не болиш,

и дори и да си нависоко,

пак те искам, мой копнеж и стих.

 

И дори от дявола по-лоша,

и дори и сляпа от тъга,

във душата ти ще пусна котва

и ще си отида след смъртта.

 

И да онемеят всички ноти,

да потъне всичко във тъма,

малката светулка като спомен

ще те връща пак при мен в съня.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • The glistening leaves in the spring sun – their miraculous life has just begun. The songs of birds l...
  • The day we've just met the sorrow my immortality was so important. All the creatures I sell or borro...
  • Deep in my soul rainy drops are falling. Deep in the broken heart - there is a sorrow. How many tear...

More works »