Пак познатото пътуване.
Цял живот пристигане и заминаване.
Вали. Къде съм? Със кого? Защо?
Неподходящи са въпросите ми за задаване.

Капки и сълзи се стичат
в ритъма на барабани и китари.
Всяка носи своята история
и разгаря във душата ми нестихнали пожари.

Докосвам с пръсти натежали
алените устни целувани непозволено.
Преглъщам трудно, потрепервам -
извън прегръдките ти ми е толкова студено.

Треперя все по неудържимо.
Задъхвам се. Крещя. За кого ли пък е важно?
Ти не можеш да ме видиш, да ме чуеш.
Тук е твърде тъмно, твърде тихо, твърде влажно.

Напред, напред, край нямат
това пътуване и  парещият летен дъжд.
Капките беснеят по стъклото.
Но както са се появили, така изчезват изведнъж.