провокиран от
Вървя отново по следи от самота
долавям звуците от твойто ехо
крещейки ме преследва тишина
а вятърът разкъсва мойте дрехи.
Страхът е впил в пияните ми вени
парченцата емоции възкръснали
аз гоня пак надеждата една
капчиците дъжд разпръснала.
Запазих спомена за твойте стъпки
останали на нашата гара
а влакът ни заминал тъй отдавна ...