хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа
механиката им безобразно трака
ръждясала незнайно от какво
мозъкът им някаква плака
всезнаещото човешко зло
стърчат като счупени капаци
хипнотизират всяко същество
очите им кухи като тапи
дупката дето изчезна всичкото добро ...