Решиш отново косите ми, небрежно разрошени.
Полазват ме хиляди тръпчици, не издържам - поглеждам те.
Потъваш омагьосан в очите ми, а аз в твоите сякаш се давя...
докосваш устните ми с пръсти, напоени с цигара.
Разбира се, бавно и хищно се приближаваш и
че искаш да ме целунеш признаваш...
Сутрин си друг – формален, плах... различен,
а вечер спонтанен, страстен и романтичен...
Този път и аз съм друга – егоист.
Ще рискувам, ще се смея и вилнея...
а може да опитам и отново да обичам.
Но не сега, не искам да се вричам. ...