* * *
От всяко дърво става свирка, но тя често свири фалшиво
Млади поетеси -
на стиха метреси,
нощно време пишат,
през деня го бришат.
Римата могъща
не им е присъща
в тяхните писания,
дълги кат послания.
Когато не драскат,
силно ръкопляскат
на стихове фамозни
с мисли помпозни.
Търсят си клакьори,
намират пласьори
на своите продукции,
същински интродукции.
По теми неясни
с мисли многопластни,
с думи без смисъл -
защо ли са писали?
В речта им немерена
но самоуверена,
липсва съдържание
и ясно послание.
В напъни игриви,
с думички красиви,
мисълта печално
изчезва буквално.
Бройка явно гонят
други да догонят ...
Броят се овцете,
не и стиховете!
Стихът се заражда
и се доизгражда
със силно желание,
но и с дарование.
Който го отрича,
явно още "срича",
явно се страхува
мисли да римува.
Мисли поетични,
ясни и логични,
сърцето ги ражда,
умът ги изглажда.
И накрая нещо
звучащо зловещо:
мозъкът без гънки
е цица със плънки.
© Петър Петров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса,особено последният куплет
За съжаление пластичната хирургия е по-напреднала от мозъчната... -
petinka67,
ти си златна,
защото ме "светна" да патентовам поантата в последните два стиха
А ръкостискането едва го усетих ... беше толкова нежно, но истинско
ВаняИ,
още малко и сам ще започна да си се кефя, изчервявайки се Поздрави -
С усмивка правдива
и мъничко крива
стискам ти ръката!
Пък поантата накрая
е истинска, защото
си е цяло злато! -
djudjii,
сигурен съм, че вътрешно си ми простила за "истините" и бъдещи подобни грехове
Колкото до поантата - фрапиращо е като четеш, но е зловещо когато си помислиш колко много мозъка са опънати и без гънки
Смелостта е качество, което се изгражда - за някои много трудно, за други е невъзможно. А тук просто не виждам защо да не си смел - най-много да ти пишат "двойка" тези - със силиконовите мозъци. Е, и...
Поздрав " на куб"
Самодива,
"абсолютно" си права, както вече е "модерно" да се говори. Но пък нали и на истините трябва да се дава гласност, не само на флашките
Приемам поздрава с
nininini,
защо се усмихващ трикратно ? Нима не го знаеш много отдавна ...
Ена,
който го е страх от "мечки", не влиза в ... "Откровения"
Поздрави на всички ви
-
"В напъни игриви,
с думички красиви,
мисълта печално
изчезва буквално"
и още:
броят се овцете,
не и стиховете!!
Браво!Изкефи ме!Поздрав! -
Петър, добре, че не си го направил
-
Щеше да е забавно, ако не беше вярно
Поздрави! -
Олеее,колко много истини накуп
А на поантата,кое и зловещото,фрапираща е даже
Смелчага си ти,но ме кефиш.
Айде поздравче -
Ена,
последните два стиха на последния куплет смятах да ги сложа в заглавието и тогава някои от четящите щяха да се откажат да четат по-надолу, а направо щяха да ми пишат "двойка" ...
Както и вече са го сторили навсякъде ...
Успокоява ме мисълта, че глупаците са повече от мошениците. Иначе мошениците нямаше от какво да живеят. В същност и двете "породи" са за окайване -
"Мисли поетични,
ясни и логични,
сърцето ги ражда,
умът ги изглажда."
Това не е за прощаване...
А за зловещото... страх ме е дори да си помисля...
Не ти завиждам, майсторе -
gerrda,
бих приел от "я-кане" да премина в "е-кане", но и двете форми все още са "валидни".
Винаги си добре дошла ! -
"тЯхните" писания
често са си тЕхни;
'Па макар неясни -
чувства и послания...
-
Eia,
в бялите стихове няма рима, но има размер.В свободния стих няма нито рима, нито размер, но много често и в двата стила има повече поезия и красота от римуваните.
Думата ми по-горе е за измъчените, фалшиво свирещи "поети и поеТки", които със самочувствието на "модерни", създават една нова
поетична категория "избеляли" стихове ...
Колкото до поантата - дълго, дълго мислих, но на края я "пуснах", предчувствайки може би, че ще разсмея поне един "посетител"
Приятна вечер !
ПС Моля за извинение всички "гости".
В десетия куплет, трети стих съм допуснал техническа грешка. Моля, вместо "явно се страхува", да се чете "силно се страхува" -
Еее, поантата ти е страхотна! Успя да ме разсмееш, а вече си мислех, че тази вечер ще си остана тъжна.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Така е, но пък на жените няма да им гледаме скритите мозъци, а други работи, дето ги показват ...