Cама отсъдих – кръстопътища избрах
Така дошъл, така си тръгваш – гол и бос,
от седемте небета ни едно не пада.
От тези ли, що разпнаха Христос,
да чакам милост, моля за пощада?
Душата ръфат стръвно и с хиенски вой,
са ми присъдата и клупа, и палача.
Ако не е по волята им тръгнал Той,
защо бих аз? Не ще ме видят да заплача!
И може би защото дребна съм на ръст,
ту кръстът крив бе, ту пък нямаше пирони...
Смирено тръгвам си. Пилате, тъй чевръст,
измий ръце... Душата моя ще се рони,
на хиляди, стотици думи – звезден прах,
ще осветява кротко нечия пътека...
сама отсъдих – кръстопътища избрах,
да пазя Бог в душата си, а и човека.
https://youtu.be/L7JcCG8KFKE?si=T7FkOjravrQBW825
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Това тук е страхотна поетична класа!
-
Аплодисменти, Наде! Ръстът е несъразмерим с величието на душата!
-
Благодаря ви сърдечно! Скъпи ми, Разказвачо, всяка твоя думичка ме радва! Изваждам си писанията от сайта... Толкова спомени... Надявам се, знаеш колко ми липсват нашите "престрелки."
-
Чудесна си, Наде
Изтъкана от щипка магия и талант!💗💗💗 -
Ухуху! Прочетоха ми го и сам написах възгласа за похвала!
Не мога да пиша редовно, но ми четат. При случай...
Браво! -
Адмирации, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
