И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже,
като тебе сме шепичка – кой романтик, кой поет.
Чисти, светли души сме, макар и в магарешки кожи,
чудеса подарени, сърцата ни ... Сливи за смет.
Ако някога стане ти черно и дяволски тъжно,
завърти наобратно (знам можеш го) стария свят.
Той е само привидно сковала душата окръжност,
само две, или три чудеса ме от тебе делят.