Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен,
че дните пролетни не са.
И в мрачни мисли е унесен,
бреза – без ни една реса̀.
Едва разлистени тополи
летящ от клоните им пух.
А нощем славеят се моли:
— "Поспри, човеко – сляп и глух! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up