Jan 11, 2011, 9:19 PM

Цар 

  Poetry
480 0 0
Къде ще отида без теб?
АЗ НЕ ЗНАМ!
Ще гледам в тъмнината...
Ще говоря с тишината...
Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата.
В края на тунел без изход те ще вдъхват в мен надежда.
ДА! – “Надеждата крепи човека“!
Пламъкът е началото на онзи див пожар,
който ти разпали в мен... в моята душа така самотна
и ми върна светлината, ти бе слънцето - ти бе моят ЦАР!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??