Feb 6, 2008, 5:51 PM

Царица на красотата 

  Poetry
692 0 3
 

Царица на красотата

 

 

Сама, насред градина пуста,

в цялата си прелест и неземна красота,

скрила болката си зад червената си маска,

привидно щастлива си живее тя.

 

По листенцата й нежни - капки от роса

като кристалчета пречупват светлината.

И през мъничките призми получава се дъга

със всички цветове, познати на земята.

 

И всички казват колко е прекрасна.

И може ли да има такава красота?

Хората минават и гледат я захласнато,

а тя им се усмихва зад свойта самота.

 

Сега е там и те ще й се радват,

и ще се усмихват, и ще бъдат мили.

Но едва ли някой до нея ще застане,

когато нощта отдавна деня е сменила...

© Някоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??