Царица на красотата
Сама, насред градина пуста,
в цялата си прелест и неземна красота,
скрила болката си зад червената си маска,
привидно щастлива си живее тя.
По листенцата й нежни - капки от роса
като кристалчета пречупват светлината.
И през мъничките призми получава се дъга
със всички цветове, познати на земята.
И всички казват колко е прекрасна.
И може ли да има такава красота?
Хората минават и гледат я захласнато, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up