Някога имало цяло, обгърнато във мрак.
Мракът бил НИЩО, но все пак...
Имало Могъщи, Мислещи, Своеволни,
преследващи амбиции болни...
Също като нас! Човеците!
Децата на Бог? Зевзеците?
Та един от тези Богове
поискал свят да създаде.
Откъснал десетинка от цялото
и познатият свят сътворил.
От останалото направил огърлица
и на тайно място я скрил.
Искал СВЕТЪТ да живее!
Да се ражда и преражда!
Но, около него МРАКЪТ чернеел.
Нямало за цикли жажда!
Знаел, Милият, че има спасение!
Но, трябвало да опази зрънцата ЦЯЛО!
Нямал изобщо съмнение:
ще се наложи ново начало!
Но, другите на играта му завидели.
Небивала сила и власт в нея видели.
И започнали битки! Сръдни!
Всеки искал другите да победи!
А, за света втори живот няма!
Материята била пръсната с измама!
Какво му остава на Майстора?
Да моли за помощ безотговорните хора!
Това е легенда! Но, много е вярна!
Днес, Майстора моли за помощ.
Моли човеци, зверове и Богове!
Материята в едно да се сбере,
за да има живот след смъртта!
Както възражда света Пролетта!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.