Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко
зелено и да вярвам в нещо променено.
Прости ми! Aз съм по-лоша от тебе.
Не заслужавам да ми вярваш,
на заслужавам да ме имаш.
Всеки път се заричам, че
в теб е вината за всичко
- но лъжа е това! ...