Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето,
а сред къщи от болка и немощ похлупени,
три прозорчета, с вестник закнижени дето,
от немара синовна и "грижа" са счупени.
Попът мъртъв. Отдавна руши се и храмът ни,
в двора щипят трева три дъгливи козици,
синове, дъщери – туй е вашето: Няма ни.
Стари майки, бащи... И селцето – без птици...